Игнажден в ЕМО „Етър”

Игнажден в ЕМО „Етър”

На Игнажден, 20 декември, започва народната Нова година. През вратите на домовете не се пуска да премине който и да е. Първият влязъл човек може да донесе късмет, но може и да обрече семейството на лишения и проблеми. Като място, свързано с традициите, Етнографски музей на открито „Етър” очаква своя „полазник”.

Обредна храна, която е приготвяна в българските семейства на Игнажден, ще бъде представена в музея на 20 декември. От 09:00 до 13:00 часа, на втория етаж в Самарджийската къща, Мила Кръстева ще сготви баница с праз лук. Демонстраторката е запомнила как се прави това постно ястие от жените в семейството си и е готова да го сподели с гостите на музея.

Продукти: праз лук – 1 връзка от 6 стръка, ориз – 0, 250 кг., захар – 0, 200 кг., листи за баница – 0, 500 /1 пакет/, олио – 0, 250 кг., счукани орехи – 0, 300 кг., глава целина.

Начин на приготвяне: В съд с мазнина леко се запържва праз лука и настърганата глава целина. Отделно се сварява в подсолена вода ориза. Прибавя се към праз лука. Прибавят се и счуканите или нарязани орехи. Добавя се и захарта. Вземат се по два листа и с малко мазнина по средата и част от получената смес се навиват на руло. Нареждат се между 5 – 6 рула в намазана тавичка. Отгоре се поръсва малко захар. Пече се в умeрена фурна.

Списание за текстил, облекло, кожи и технологии

При влизането си в Самарджийската къща, гостите на ЕМО „Етър” ще имат възможност да вземат наръч съчки, за да ги поставят, както е по традиция, до запаленото огнище.

Преди обед на Игнажден в ЕМО „Етър” пристига група момчета от Училището за коледари. Около 11:30 часа, облечени в народни носии, те ще направят своята генерална репетиция, преди същинското коледуване. Младежите вече са научили характерната за този обичай обредност, а майсторите с готовност отварят работилниците си за репетицията на бъдещите коледари.

Игнажден, който бележи началото на народната Нова година, се нарича Полазница или Полазовден. Човекът, който влиза пръв, се нарича полазник. Ако той е добър, трудолюбив, здравеняк и добър стопанин – годината ще бъде щастлива и плодородна за семейството.

При влизането в дома полазникът трябва да внесе трески, съчки или слама, които слага най-често край огнището или зад вратата и сяда върху тях „да мъти”. Домакините канят гостенина да седне – за да седят и мътят на полога кокошките. Полазникът разравя огъня с шумка от дъбово, крушово или сливово дърво, като нарича „Колко искрици, толкова пиленца, шиленца, теленца…дечица”. За полазник се смята и всеки член от семейството, който на Игнажден излезе навън и се върне с трески или слама вкъщи.

Вечерта преди празника стопанката реди игнажденска трапеза – все постни ястия и голям кравай, който полазника на другия ден разчупва над трапезата за берекет.

На този ден се пророкува за късмета през следващата година. Извършват се различни имитативни магии, за да носят кокошките и да се излюпват пиленцата. Вретената, хурките и кълбетата на жените трябва да са пълни, иначе от яйцата ще се измътят запъртъци.

На Игнажден не бива да се изнася нищо от къщата, най-вече огън или сол, за да не се „изнесе берекетът”. Не се иска и не се дава нищо на заем. Не се става от трапезата по време на ядене, за да не стават кокошките от полога, докато мътят. Не се вари боб, за да не бие градушка.

Списание за текстил, облекло, кожи и технологии

От този празник коледарската дружина се събира и започва да разучава песните. Вярва се, че на този ден са започнали родилните мъки на Божията майка. В коледарските песни се пее:„Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа”.