70 години от създаването на текстилни индустриални обединения в Габрово

„Непосредствено след национализацията на частните предприятия в страната през 1947 г., Габрово става център на две големи Държавни индустриални обединения: „Памучна индустрия” (ДИОПИ) и „Вълнена индустрия” (ДИОВИ). Те започват да действат от 4 февруари 1948 г.”, информира Иван Постомпиров – главен уредник в Регионален исторически музей–Габрово по повод 70 години от създаването на текстилни индустриални обединения в Габрово.

Списание за текстил, облекло, кожи и технологии

Текстилните комбинати не са от времето на социализма

По думите на Иван Постомпиров първото обединение обхваща всички предприятия от Плевенска, Русенска и Варненска области – без град Плевен. Главният уредник уточни, че това са 119 предприятия от 6 основни производства: памукопредачество и тъкачество, трикотаж, производство на чорапи, пасмантерия и конци.

„Освен от Габрово, в обединението са включен и предприятията от Трявна, Севлиево, Дряново, В. Търново, Свищов, Горна Оряховица, Павликени, Ловеч, Русе, Варна, Шумен, Провадия, Добрич, Силистра и др. За директор е назначен Гатьо М. Ковачев. Другите две държавни обединения “Памучна индустрия” са в София и Пловдив.”, каза Иван Постомпиров.

ДИОВИ – Габрово обхваща цяла Плевенска област, с общо 101 вълненотекстилни и коприненотекстилни предприятия. Обединението осигурява връзката между предприятията и Министерството на индустрията и занаятите. За директор е назначен инж. Стефан Д. Петков.

Определянето на Габрово за център на двете обединения е признание за традициите и значението на града, като индустриален център на региона.

„Скоро се оказва, че липсват достатъчно подготвени хора, верни на Българска работническа партия (комунисти) (БРП (к), които да поемат ръководството на индустрията. Пред ОК на БРП (к) – Габрово ръководителите на двете обединения предлагат да бъдат използвани бившите индустриалци – инж. Филип Пройнов, инж. Цветан Пенчев, Борис Кунев, Петко Бояджиев и др., които познават производството, без да ги слагат на отговорна работа. Те са привлечени като специалисти, но с условие да не са в бившите си фабрики.

Много от партийните секретари по предприятията са назначени за директори. Налага се организиране на курсове „за даване най-елементарна административна подготовка на нашите директори”. Агитгрупите получават задача да разучат Закона за национализацията, доклада пред Народното събрание на министър Петко Кунин и да започнат разяснителна работа пред работниците, които формално са обявени за новите собственици на предприятията.

Ето как Габрово се превръща в Български Манчестър

Списание за текстил, облекло, кожи и технологии

Памукотекстилен комбинат „Васил Коларов” през 60-те години на 20 в.

Всъщност, основната задача на новите стопански обединения, е да окрупнят съществуващите предприятия с цел по-лесното контролиране и ръководство на дейността им. От април 1948 г. се пристъпва към уедряване на малките предприятия, като машините и работниците им се прехвърлят към по-големите, т. нар. базисни.”

Главният уредник в РИМ-Габрово Иван Постомпиров разказа, че в памукотекстилната промишленост, за базисни са определени шест предприятия. Такова е ДИП „Васил Коларов” (бивше „Димитър Пенчев” АД), което от предачно се преустройва в тъкачно. В периода 1948-1949 г. към него се присъединяват общо 25 по-малки памукотекстилни предприятия.

При вълненотекстилните предприятия също се извършва ускорено уедряване. По време на реконструкцията, само между предприятията от ДИОВИ са демонтирани, пренесени и монтирани 1 352 машини и съоръжения, като основната част е разместена между габровските предприятия. Разменени са машини и с други градове в страната – Самоков, Сливен и др. Предвижда се, след окрупняване на предприятията, централизацията да доведе до създаване на едно обединено предприятие – комбинат, в което да се включат всички вълненопредачни и тъкачни предприятия в града. През август 1948 г. в Габрово остават 14 вълненопредачни и тъкачни предприятия.

Двете индустриални обединения не предвиждат модернизиране на производството със закупуване на нови машини и съоръжения, или въвеждане на нови технологии. Те разчитат на наличната техника, която е разнородна, внесена по различно време и от различни производители. Част от становете за вълнен текстил са внесени преди 1904 г., а само 20 са нови – доставени 1943-1944 г.

За да се преодолее разпокъсаността на предприятията, през 1948 г. започва подготовка за изграждане на вълненотекстилен комбинат на нова производствена площадка. Това е подкрепено лично от министъра на индустрията проф. Петко Кунин, който проявя голям интерес и няколко пъти посещава Габрово за уточняване на различни въпроси.

При едно от посещенията му през януари 1948 г. е уточнено и мястото на бъдещия вълненотекстилен комбинат – в съседство с фабрика „Ив. Хаджиберов”, в северната част на града. Предвидено е изграждане на жп отсечка до бъдещия комбинат и ТЕЦ в близост. Отпуснати са 50 млн. лв. за строителството през 1948 г. Започва изграждане на жп клон до площадката на новия комбинат. Направено е част от трасето, а над р. Янтра, успоредно със съществуващия, е вдигнат нов голям сводест мост. Изграждането на комбината се смята за свършен факт. За съжаление, не е направено нищо повече от това.

Списание за текстил, облекло, кожи и технологии

Памукотекстилен комбинат „Васил Коларов” през 60-те години на 20 в.

Министърът на индустрията проф. Петко Кунин е снет от постовете, които заема и е изключен от БКП за „вражеска дейност”. По-късно е съден като „съучастник” на Трайчо Костов и получава тежка присъда. С това се слага край и на основните инициативи извършвани под неговото ръководство, включително и проекта за комбината.

През 1949 г. ДИО „Вълнена индустрия” – Габрово е ликвидирано и предприятията преминават на подчинение към обединението в София. С това въпросът за изграждане на вълненотекстилен комбинат е окончателно ликвидиран и забравен. Така безславно приключва едно добре замислено дело, подето с голям ентусиазъм.

Подобна реорганизация е проведена и в памукотекстилния отрасъл. От 26 февруари 1949 г. трите държавни индустриални обединения на памучната индустрия в страната престават да съществуват. Създават се две нови обединения, базирани в София.

Габровското обединение с всички предприятия, които ръководи, е прехвърлено към ДИО „Памучни тъкани и трикотаж” – София. За негов директор е назначен Гатьо М. Ковачев, бившият директор на ДИО „Памучна индустрия”-Габрово.

От 31 октомври 1949 г. остава само едно ДИО „Памучна индустрия” към Министерството на индустрията. С това ръководството и организацията на памукотекстилния отрасъл окончателно се централизира и изцяло се съсредоточава в София.

През следващите десет години продължава окрупняването на габровските текстилни предприятия, разместване на машини и съоръжения, реорганизации и оптимизации на персонала. Повечето от старите фабрики са закрити.

Залезът на „Българския Манчестър”

От началото на 1959 г. са създадени два държавни комбината: „Георги Генев” – включващ всички вълненотекстилни предприятия и „Васил Коларов” – всички от памукотекстилния бранш.

Списание за текстил, облекло, кожи и технологии

Сградите на ВТК „Георги Генев” в началото на 21 в.

 

 Регионален исторически музей-Габрово