110 години от рождението на Лазар Донков, създател на „Етър“-а

Щедро надарен от природата човек с неизчерпаем ентусиазъм събра и възкреси един романтичен свят. 

Списание за текстил, облекло, кожи и технологии  Щастливата и смела идея за създаването на Етнографски музей на открито „Етър“ принадлежи на Лазар Донков – самоук художник, архитект, историк и етнограф по душа. Той е роден на 20.09. 1908 г.  в Габрово. През 1942 г. се жени за Мария Тухладжиева. В семейството се раждат две момчета – Иван и Христо. Мария и Лазар Донкови работят като художници, а през свободното си време обикалят габровските села с мотор.

Бай Лазар се заглежда в старите къщи, скицира някои от тях. В спомените си пише:  „… Идеята за изграждане на жив музей на открито се роди около 1948 –  1949 година… да се види домашния бит, да се покажат в действие всички механични съоръжения и занаятчийски работилници, за да може миналото да стане видимо, да се съхрани това огромно национално богатство“.       

Повече от 10 години Лазар  Донков скицира стари къщи, записва спомени, събира вещи и инструменти, някои изкупува на символични цени. Щастливо събитие в неговия живот е срещата с Ганка Рибарова, директор на градския музей. По нейна молба той изработва макети на струг, воденица, валявица, тепавица, гайтанджийски чарк за художествено- пространственото оформление  на новата експозиция. Комисия във Велико Търново отхвърля макетите, обаче художественият съвет към БАН ги одобрява.  

Хронологията на събитията по изграждане на музея започва с 1 юни 1961 година, когато Лазар Донков внася мотивирано предложение до ОК на БКП. Следва разрешение на габровската управа, а на 23 април 1963 г. се прави първата копка за неговото изграждане.

За Лазар Донков това е най-светлият ден в живота. Определеното място – пусто, обрасло с тръни и повет, непроходимо, е началото на реализацията на една мечта. Тук съществуват полуразрушени воденица, тепавица, валявица. 15 майстори под ръководството на Лазар Донков стават преките изпълнители на почти всичко, което днес виждаме.

Списание за текстил, облекло, кожи и технологии

На 7 септември 1964 г. заспалата долина на река Сивек се събужда за нов живот. Реставрирани и пренесени тук са 10 народни технически съоръжения на вода, които формират най-голямата действаща сбирка на Балканския полуостров.

През 1967 г. Лазар Донков пристъпва към изграждане на занаятчийската чаршия. Чрез нея той иска да покаже самобитното архитектурно богатство на габровския край, характерните за  региона занаяти. Без да е архитект, но надарен с художествен усет и чувство за пропорции, той проектира и ръководи построяването на 15 къщи и оформя ансамбъла „Занаятчийска чаршия“. От двете страни на улицата нарежда къщи една до друга. Разнообразието е голямо – еркери, огради, калкани, стрехи, чардаци. За 10-12 години от гола поляна, от нищото, той построи мостове, чешми, къщи, съоръжения.     

„…Хора като Лазар Донков се раждат, а образователните системи могат само да ги уподобят…Ние все недовиждаме това, което ни е подръки! И стана така, че недовидяното го усетиха от десетина и нещо хиляди километри. В Байлазаровия „Етър“ се разщъкаха специалисти с дебели доларови командировки: щели да правят индианско селище, да съживяват тамошни народни занаяти. И доприпкаха в България…Японски професори с японско вълчо обоняние оглеждаха, чертаха и фотографираха…Сега в „Техниката“ на Токио изучават с безпогрешен статус Донкови дървени конструкции. И както е тръгнало ще дойде ред японци да ни припомнят забравени български работи“, пише Станислав Сивриев.

Времето, през което съществува Етнографски музей на открито „Етър“ – 54 години, ни дава възможност да преценим каква е неговата магия. Това възкръснало занаятчийско Габрово и ролята на неговия създател – Лазар Донков да ръководи изграждането му стъпка по стъпка, да събере инструменти и хора на над 20 забравени занаята, да ги завърти на пълен ход във възрожденско производство,  да експонира толкова неща в общ замисъл.

Списание за текстил, облекло, кожи и технологии

Щедро надарен от природата човек с неизчерпаем ентусиазъм събра и възкреси един романтичен свят, който даде възможност на милиони посетители да се любуват на пламъците на пещта, да отчупят топла пърленка, да опитат дъхав симид и захарно петле, да се любуват на звъна на хлопки и слънцата от бакър,…да си тръгнат повече българи.

Лазар Донков за нас си остава човекът, който създаде „Етър“-а.

 

Автор: Величка Илиева, уредник в ЕМО „Етър“