Скъпа Италия, най-сетне ти се любувам

Списание за текстил, облекло, кожи и технологии

На 19 ноември 2018 г. ще се открие изложбата  Скъпа Италия, най-сетне ти се любувам”, която е посветена на произведенията на Росини в сценографията на Римската опера и са част от честванията на 150-та годишнина от кончината на Джоакино Росини. Изложбата представя скици, рисунки на модели и костюми. Куратори са Франческо Реджани и Алесандра Малузарди.

Наименованието на изложбата не е нищо друго освен началото на каватина на СелимСписание за текстил, облекло, кожи и технологии

– едно от основните действащи лица в известната опера на Росини „Турчинът в Италия“. Излишно е да се изтъква значението и стойността на композициите на Росини в историята на италианската опера, затова пък е много важно да се предостави на международната публика възможността да види как Росини е бил изпълняван и представян най-вече през миналия век. А Римската опера има и още една допълнителна причина за това – откриването й на 27 ноември 1880 г. се отбелязва именно с изпълнението на операта „Семирамида“ от Росини. През над стогодишната музикална дейност на Римската опера репертоарът на Росини е представян пространно и многократно под палката на известни диригенти, като Джино Маринуци, Тулио Серафин, Виторио Гуи, Франко Капуана, Алберто Дзеда, в изпълнение на най-добрите италиански и чуждестранни оперни певци, като Бениамино Джили, Джино Беки, Джакомо Лаури Волпи, Тито Шипа, Джана Педерцини, Тито Гоби, Джулио Нери, Рената Тебалди, Сесто Брускантини, Борис Христов, Анна Мофо, Луиджи Алва, Джузепе Тадеи, Марчела Побе, Вирджиния Дзеани, Тереза Берганца и много други.

Сред най-впечатляващите представления ще припомним „Отело“ от сезон 1963-64 по сценография и костюми на Джорджо ДеСписание за текстил, облекло, кожи и технологии  Кирико и „Севилският бръснар“ от сезон 1964-65 с диригент Карло Мария Джулини и режисьор Едуардо Де Филипо. Освен това по повод сто и петдесетата годишнина от рождението на композитора от Пезаро през 1942 г. Маестро Тулио Серафин организира изпълнение на цикъл от негови опери. В тази връзка Римската опера чрез своя Исторически архив създаде изложба, която с използване на иконографски документи (скици и рисунки на модели), костюми и тематични аудио записи, пресъздава най-значителните моменти от богатото творчество на Росини и декорите и костюмите за неговите опери. Ще бъдат изложени оригинални скици и рисунки на модели, създадени от изявени представители на фигуративното изкуство, като Джорджо Де Кирико, и от най-добрите италиански сценографи и създатели на костюми, като Пиерлуиджи Пици, Чиприано Ефизио Опо, Филипо Санжуст, Камило Паравичини, Джовани Гранди, Вениеро Коласанти, Бени Монтрезор, Марио Помпеи, Алфредо Фурига и др. Особено завладяващ е разделът, посветен на балетния спектакъл Le roi des gourmets (хореографски дивертисмент от Чезаре Бреро по музика на Росини) от 1965 г., чиито скици, рисунки на модели и костюми са създадени от Лила Де Нобили в чест на прословутата слабост на Росини към добрата кухня – всъщност изпълняваните от танцьорите персонажи не са нищо друго, освен „хранителни деликатеси“: женската роля на пуешко, на печено, скаридите, сладкишите, картофчетата и т.н. Освен това изложбата придобива още по-голяма стойност с представянето на един изключително ценен автентичен документ – първият том от първата оригинална партитура, отпечатана за представлението на „Севилският бръснар“ през 1825 г.

Исторически и аудиовизуален архив на Римската опера

Списание за текстил, облекло, кожи и технологии

Като оптимален резултат от продължителната и прецизна работа по изследване и възстановяване през 2001 г. се създава Историческият архив на Фондацията, в който са събрани всички документи, свидетелстващи за над стогодишната дейност на Оперния театър. Така това богато наследство става достъпно за ползване от всеки, който желае да го разгледа във връзка със своето обучение или от любопитство.  Едно наистина забележително наследство: богата иконографска колекция, състояща се от около 11 000 скици и рисунки на модели, колекция от записи на магнетофонни ленти от 1963 г., видеотека (от 1984 г.), сбирка от вестници и списания (от 1911 г.), фотографски архив (от 1928 г.) и малка библиотека. И още – сбирка от програми на спектакли, афиши и плакати.Списание за текстил, облекло, кожи и технологии

Освен това през годините Архивът полага всички усилия, за да открие и спаси от занемара някои сценични елементи, създадени от големите представители на фигуративното изкуство на двадесети век, сътрудничили в Римската опера като сценографи и автори на скици: Александър Калдер, Джорджо Де Кирико, Марио Чероли, Мирко Базалдела, Джакомо Манцу’ и др. С цел по-широко разпространение на културната идентичност на Операта чрез финансовата подкрепа от Министерство на външните работи и съдействието на мрежата от Италиански културни институти Историческият архив подготви през последните седем години тематични изложби (Южното средиземноморско крайбрежие в мелодрамата, 150-тата годишнина от Обединението на Италия , 200 години от рождението на Джузепе Верди, По южноамерикански или турне на театър „Костанци“ в Латинска Америка, Авторски сценографии), гостували с голям успех във важни музеи в тридесет и пет страни.

***

150 години от кончината на Джоакино Росини

 Списание за текстил, облекло, кожи и технологии  Джоакино Росини е роден в Пезаро през 1792 г., умира в Париж през 1868 г. Дебютира със своя опера едва 18-годишен, а през следващите шест години композира още петнадесет мелодрами, сред които „Танкреди“, „Италианката в Алжир“ и „Турчинът в Италия“. Композициите на Росини варират от опера буфа до мелодрама. Музиката му не само съпровожда персонажите, тя ги характеризира, „обрисува“ ги. За него Стендал пише: „Няма друг човек след смъртта на Наполеон, за когото да се говори ежедневно както в Москва, така и в Неапол, както в Лондон, така и във Виена, както в Париж, така и в Калкута“. Сред най-известните му опери са „Севилският бръснар“, „Крадливата сврака“, „Пепеляшка“, „Семирамида” и „Вилхелм Тел“. На върха на славата си, когато е на 31 години , се оттегля от света на операта, и се ограничава с композиране на камерна музика и сонати за пиано. И така до неговия последен шедьовър – месата “Petite messe solennelle” от 1863 г., която самият автор определя като най-интимното си творение. Шедьоврите на Джоакино Росини са неизменна част от репертоара на най-известните оперни театри в цял свят. Росини е и ценител на добрата кухня. Една от фразите, които му се приписва, и най-добре го описват, е: „Апетитът за стомаха е това, което е любовта за сърцето. Не познавам по-добра работа от яденето“.

 

Изложбата Скъпа Италия, най-сетне ти се любувам”,  може да се разгледа до 6 декември 2018 г.

  

Посолство на Италия в България / Ambasciata d’Italia